110 години от Независимостта на България

110 години Независима България

На 22 септември ученици и учители от ППМГ „Акад. Иван Ценов“ – Враца взеха участие в тържественото отбелязване на 110-тата годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Тържеството започна с военен ритуал по издигането на националното знаме на площад „Христо Ботев“ и исторически преглед на събитията от 1908 година. 

Молебен за здраве и благоденствие отслужи Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Григорий. В знак на признателност, пред паметника на Христо Ботев бяха поднесени венци и цветя. 

На организираното от Областна администрация – Враца тържествено отбелязване на 110-тата годишнина от обявяването на българската Независимост присъстваха кметът на Община Враца Калин Каменов и кметове на общини от областта, председателят на Общински съвет – Враца Румен Антов и общински съветници, директори на държавни и местни власти, заместник областният управител Мирослав Комитски, заместник-кметовете на община Враца Мария Попова и Петя Долапчиева, общественици, ученици, граждани и гости на града. 

По инициатива на областния управител Малина Николова и под неин патронаж, за първи път общините от област Враца отбелязваха заедно Деня на Българската Независимост с двучасов концерт – спектакъл „110 години Независима България“. В него участваха самодейни и професионални танцови състави, певчески и мажоретни групи от област Враца. Те пресъздадоха традициите и със своите изпълнения превърнаха Деня на Независимостта в истински празник. Тържеството завърши с голямо българско хоро, в което се включиха всички участници и гости. 

На тази дата през 1908 г.

в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново се обявява Независимостта на България. с този акт страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (1878 г.). Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. 

Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България – автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България, под името Източна Румелия, получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави.

На 22 септември 1908 г. с акта на провъзгласяването независимостта на България, княз Фердинанд I приема титлата цар. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да ѝ изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. 

С провъзгласяването Независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

Честване 110 години от Независимостта на България

138total visits,1visits today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *